.........

Тя: Здравей : ) . Не сме се чували от доста време, пък и ти не ми пишеш. Не ти ли липсвам?
Той: Не.
Тя: Жалко : ( Понеже съм далеч от теб, рядко си говорим и си мислех, че…
Той: Не ми липсваш, защото аз си говоря всеки ден с теб.
Тя : ???
Той: Всеки ден си представям, че ти разказвам за всичко, което ме вълнува. Представям си, че ме слушаш с любопитство, че ми отговаряш. Също си представям как се усмихваш, как се мръщиш, как ми противоречиш, когато не си съгласна. Представям си как кимаш с глава, как присвиваш очи, как си отместваш кичур коса зад ушето и продължаваш да ме слушаш и да се усмихваш. Няма как да ми липсваш, защото ти си до мен всеки ден, независимо къде ходиш и какво правиш… Добре, де. Признавам, че нямам търпение да те видя отново. Искам да те видя на мига, но знам, че е невъзможно и това ме влудява...

Христо Здравков Данев

От обич

Не ми е във кръвта да бъда лоша.
Дори и да ме спъне някой с крак,
а друг да ми забие два-три ножа,
аз пак ще съм добра. И пак, и пак...
И не от глупост, Господи, от обич
към онзи, който мисли, че със зло
в капаните си може да ме вкопчи.
Когато му отвърна със добро,
в душата му надежда ще посея.
Тя може да порасне до любов,
в която да повярва не е смеел,
защото някой друг е бил суров
към грешките му. Не е бил обичан.
Израснал сред омраза и лъжи...
Но види ли, че някой е различен -
добрата му страна ще натежи.
Аз шансът му не мога да погубя,
защото шансът често е един.

И сто пъти животът да ме удря,
аз знам - добрият е непобедим.

автор Васка Мадарова

ПРИТЧА ЗА СТРАХА ...от неизвестността...

Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава: Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
А там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!