Осми март

ЧЕСТИТ 8 МАРТ, ДАМИ!
Пожелавам Ви всеки ден да намирате повод да празнувате, 

дори и само за това,

 че сте жени - истински и неповторими!

Майката е най-важна в живота
на всеки човек!

 Днес, аз моята
майка почитам, като едно цвете
на нея наричам!

 Да ми е жива и здрава и все така прекрасна майка!
Честит 8-ми март, мила мамо! 

Осми март

Днес осми март е! Денят на жената.
На тази, която нас със обич дари.
На тази, която тъй си дава душата,
за нашето щастие, за наште мечти.

Днес осми март е!Денят на жената!
Нека сърцето си дарим със любов!
С целувка нека посрещнем зората!
Да стоплим света,тъй жесток и суров.

Днес осми март е! Денят на жената.
Денят на онази, дето нас ни роди.
Дето вечно молитви шепти за децата.
Дето винаги всичко, тя ще прости.

Днес осми март е! Денят на жената.
Тя е толкова нежна, изящна, добра.
Тя е толкова мила, обвита в позлата.
Тя със гордост зове се....Просто жена.

Днес осми март е! Денят на жената.
Желая ви щастие, много радост от мен!
И нека мъжете ви бъдат мили и нежни!
Нека празник да бъде всеки ваш ден.

Добромир Радев

8-ми март означава не само подаряване на цветя, но също и обсъждане на равни права и равни възможности. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

..............♥ ♥ ♥..............................
Този свят е ЖЕНА! Бъди винаги добра!
Бъди МАЙКА всеотдайна !
Бъди прекрасна СЪПРУГА!
Бъди хубава ЖЕНА!

 Мъжката ръка която често подарява рози, винаги ухае приятно.

По-важен е аромата на сърцето...

Но съм съгласна, че истинската Любов има истински аромат...

Пожелавам ти днес да получиш:
8 целувки от мъжа любим,
8 прегръдки от деца добри и
8 пожелания да ти се сбъднат!

Да бъдеш жена
Блага Димитрова

Да бъдеш жена — това е болка.
Когато ставаш девойка – боли,
Когато ставаш любима – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, непознала всички тия болки
до една…

 

 

Още веднъж Честит празник!

Притча за прошката

Живял едно време човек, който като му дошло времето, умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.
Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.
Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.
- Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.
- Господи, не ми е добре в твоя рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.
- А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.
- Ти си могъщ и милосърден, – казал човека. – Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.
- Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.
И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети.
Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.
Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата.
И тогава човекът отново попитал:
- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В ада ли?
- Върни се в рая, – отговорил Творецът, – аз не съм създавал нищо друго освен рая, а ада ти го носиш в себе си.
И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.
- Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.
- Аз очаквах съвсем друга молба, – отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.
И Бог простил всичко, което човекът е извършил.
И човекът се върнал в рая.
Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.
- Какво искаш сега? – попитал Бог.
- Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
- Очаквах такава молба, – отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна….