петък, 1 февруари 2013 г.
Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!
Четири свещички бавно догаряха в една тъмна стая...А наоколо беше толкова тихо,че ясно можеше да се чуе техният разговор...
Първата каза:- Аз съм Мирът!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.Усещам, че скоро ще угасна...И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...Изгасна съвсем...
Втората промълви:- Аз съм Вярата! Вече почти всички ме смятат за ненужна.Затова няма никакъв смисъл да горя повече...И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...Угаси и нейният пламък...Щом дойде редът на третата свещичка,тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:- Аз съм Любовта! Но нямам сили да горя повече.Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.Забравиха да обичат дори най-близките си хора.За тях аз вече не нося същия смисъл...И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички.Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:- Вие защо сте изгаснали?Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:- Не плачи, не се страхувай!Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички.
Защото аз съм Надеждата!
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
