Мартеницата

Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.

Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка. 

 

Мартеницата се изработва, като се увиват в едно бял и червен конец - символи на женското и мъжкото начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда. Мартениците се свалят, чак когато се види първият щъркел или лястовица и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.

ЛЕГЕНДАТА
ЗА МАРТЕНИЦИТЕ!

Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря –
Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да
пазят България. След смъртта на баща си Баян, Котраг,
Аспарух, Кубер и Алцег бързо забравили мъдрия бащин съвет
и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той
заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята
тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от
тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта,
донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е
намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят
там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче
завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела
до новата земя, но точно в този момент вражеска
стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
Аспарух прегърнал сестра си, а тя завързала на
ръката му бяло-червената нишка.
И заживели свободни и честити на новата земя, но...
историята не свършва до тук, а се повтаря всяка
пролет, когато българите се закичват с мартеници
за здраве, късмет и благополучие.