В
една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през
пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия.
Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили
напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят.
Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен
от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един
камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато
някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка,
където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга
страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го
гравираме на камъка на
СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го
заличи..."
