История за пътя на една "Фея"

Живяла някога една фея ,
тя била умна и красива,
весела и добра.
Всеки ден тя заспивала и се събуждала с чудни звуци идващи от още по чудната
гората в която живеела ...
Всичко било приказно и красиво
и щастие царяло наоколо,
 Небето било слънчево,
било морско синьо,
 а на момени памучно бяло
 и рядко мъгливо.
Какво станало по натам ли(?),
станало така че феята решила че синьото небе като море не й стигало ,
а прекрасната гора и нейните звуци станали скучни, дори досадни.
Тръгнала си нашата фея,
оставила всичко което имала
и поела по дълъг път.
По пътя вълшебната фея много падала,
било й трудно ,
дори скришом не рядко плакала-
но не спирала да търси.
 Бягала,бягала борила се с какви ли не лоши неща,
 и когато почти била изгубила сили и надежда тя видяла една чудна гора.
Изморените  й крилца пърхали от радост че
най- накрая била открила мястото в което щяла да бъде щастлива,
мястото на нейните мечти.
Разхождайки се наоколо пълна с възторг нашата фея изведнъж спряла в почуда,
заслушала се в горските звуци и веднага разбрала че това което е търсила тъй много и толкова дълго време всъщност винаги е било там,
там откъдето тя някога била избягала. (: