Пак заставам пред теб,Богородице свята,
със горяща свещица и много любов.
Пред иконата твоя поставям цветята,
с благодарност голяма за твоят покров.
Трудно сдържам сълзите си пред твоите очи,
топлина, обич силна във тях се чете.
Красота, чистота, ореол от лъчи,
майка с нежност прегърнала своето дете.
И отново те моля за онези неща,
дето всеки път с болка голяма изричам.
Вярвам силно във теб и във всяка мечта
и щастлива съм много, когато обичам.
Зная аз, че до мене си ти всеки миг
и когато изпадна в беда ме спасяваш.
Във душата си нося светлият лик,
с който ти като слънце изгряваш.
Пак заставам пред теб, Богородице свята,
със горяща свещица и много любов.
Пред иконата твоя поставям цветята,
с благодарност голяма за твоят покров...
Свилена Димитрова
