Крием се

ღღ Крием се, защото искаме да бъдем намерени...
Отиваме далеч, за да видим кой ще ни последва...
Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни ...
и позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца, за да разберем кой ще дойде да ги залепи... რრ - Паулу Куелю

Всеки от нас има силата да превърне живота си в рай.
Нека използваме тази сила и да откриваме красотата и смисъла на всеки ден;
да творим, създаваме и развиваме;
да даряваме любов и подкрепа;
да изпълваме със светлина всичко, до което се докосваме;
да усмихваме деня на всеки, който срещнем …
Само така наистина ще разберем какво е райският живот.

НЕ ОТЛАГАЙ!

Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…

Утре може да бъде късно…

Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш,

да се извиниш,

Да кажеш че искаш да опиташ наново,

Утре може да бъде много късно,

За да поискаш прошка,

За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…
Твоята любов, утре може да е ненужна!

Твоето извинение утре може да е излишно!

Твоето завръщане утре може да е нечакано!

Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!

Твоята нежност утре може да не е необxодима!

Твоята прегръдка утре може да не срещне

друга прегръдка…

Защото утре може да бъде много, много късно…
Не отлагай за утре да кажеш:

“Обичам те”

“Липсваш ми”

“Прости ми”

“Това цвете е за теб”

“Изглеждаш много добре”…
Не отлагай за утре твоята усмивка,

твоята прегръдка, твоята нежност…

Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…
Не отлагай за утре да попиташ:

“Мога ли да ти помогна?”

“Защо си тъжен?”

“Какво ти става?”

“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”

“Къде е твоята усмивка?”

“Защо не започнем на ново?"

“С теб съм… Знаеш, че можеш

да ми разкажеш…”

“Къде са твоите мечти?”
Не забравяй: Утре може да бъде много късно!

Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!

Единствено ДНЕС е решаващо!

Утре може да бъде късно…мнoгo късно!

 

Имало едно време трима мъже.

Те носели постоянно със себе си по две торби, завързани около вратовете си – едната отпред, другата отзад.

Когато попитали първия какво има в торбите му, той отвърнал:
- Добрите постъпки на всичките ми приятели са в торбата на гърба ми, където не ги виждам и бързо ги забравям. В тази отпред са всички лоши неща, които са ми се случвали. И докато вървя, често спирам, изваждам ги и ги разглеждам от различни ъгли. Съсредоточавам се върху тях и ги проучвам. Насочвам към тях всичките си мисли и чувства.

И тъй като често - често спирал, за да размишлява над бедите, които му се били случили в миналото, първият мъж почти не напреднал.

Когато попитали втория какво носи в двете торби, той рекъл:
- В предната торба са всичките ми добри дела. Държа ги пред себе си и постоянно ги изваждам и ги размахвам, за да ги видят всички. В торбата на гърба ми са моите грешки. Нося ги със себе си, където и да отида. Тежки са и ме забавят, но поради някаква причина просто не мога да ги оставя.

Когато попитали третия мъж за двете му торби, той казал:
- Предната торба е пълна с прекрасни мисли за хората, с добрите им постъпки и с всичко хубаво, което съм видял в живота си. Торбата е голяма и натъпкана до горе, но не ми тежи. Тежестта й е като платната на кораба – не може да се нарече товар и ми помага да вървя напред. Торбата на гърба ми е празна, защото направих голяма дупка на дъното й. В тази торба слагам всичко лошо, което чуя от другите, както и спохождащите ме понякога лоши мисли за себе си. Тези неща изпадат през дупката и се загубват завинаги, така че тяхното бреме не затруднява пътуването ми.