вторник, 8 януари 2013 г.

Имало едно време трима мъже.



Те носели постоянно със себе си по две торби, завързани около вратовете си – едната отпред, другата отзад.
Когато попитали първия какво има в торбите му, той отвърнал:
- Добрите постъпки на всичките ми приятели са в торбата на гърба ми, където не ги виждам и бързо ги забравям. В тази отпред са всички лоши неща, които са ми се случвали. И докато вървя, често спирам, изваждам ги и ги разглеждам от различни ъгли. Съсредоточавам се върху тях и ги проучвам. Насочвам към тях всичките си мисли и чувства.
И тъй като често - често спирал, за да размишлява над бедите, които му се били случили в миналото, първият мъж почти не напреднал.
Когато попитали втория какво носи в двете торби, той рекъл:
- В предната торба са всичките ми добри дела. Държа ги пред себе си и постоянно ги изваждам и ги размахвам, за да ги видят всички. В торбата на гърба ми са моите грешки. Нося ги със себе си, където и да отида. Тежки са и ме забавят, но поради някаква причина просто не мога да ги оставя.
Когато попитали третия мъж за двете му торби, той казал:
- Предната торба е пълна с прекрасни мисли за хората, с добрите им постъпки и с всичко хубаво, което съм видял в живота си. Торбата е голяма и натъпкана до горе, но не ми тежи. Тежестта й е като платната на кораба – не може да се нарече товар и ми помага да вървя напред. Торбата на гърба ми е празна, защото направих голяма дупка на дъното й. В тази торба слагам всичко лошо, което чуя от другите, както и спохождащите ме понякога лоши мисли за себе си. Тези неща изпадат през дупката и се загубват завинаги, така че тяхното бреме не затруднява пътуването ми.