сряда, 6 март 2013 г.

С дъх на пролет...

Зимата все още е тук, но пролетта наближава...В очакване на съживяването и разцевета на майката Природа, нека се ощастливим с няколко позитивни фотографии..С дъх на пролет...


Мехнди

Мехнди – изкуството за рисуване с къна


Изкусително, красиво, древно … това е мехенди. Това изкуство води началото си от далечна Древност. Мехнди е една вълнуваща традиционна церемония,която представлява майсторското умение и изкуството посветено на рисуване по тялото с къна. Много от жените в арабския свят вярват, че Мехнди носи късмет и щастие.

Това изкуство дава възможността да „облечем” тялото си в красиви и нежни фигури, без да го подлагаме на неприятната процедура по татуирането. Когато ни омръзне можем лесно да го отстраним и заменим с нова рисунка.

Този ритуал пренесен в наши дни до голяма степен има характер на аксесоар и е запазил своята прелест. Би могло да се нарече дори био, защото се използват само естествени продукти. Mehndi украсите стават популярни на Запад през 90-те години на XX в., отчасти благодарение на звезди като Мадона.Тя първа взриви модните среди с екзотичното изкуство като преди повече от 10 години показа изрисуваните си ръце и крака във видеоклипа към хита си Frozen.  Днес Мехнди е начин много жени по света да изразят себе си и своята индивидуалност.

 Мехенди може да се превърне във вълнуваща приключение!!!!!!!!!!!!!



Как да нарисуваме Мехнди

Artist at Work: Kim Brennan

Easy Henna Designs for Festivals -Florals

 

Десет тайни за любовта

Първа тайна: Силата на мисълта

- Любовта започва с мисъл

- Ние сме това, което мислим. Мислите, изпълнени с любов създават изпълнен с любов живот и отношения изпълнени с любов.

Втора тайна: Силата на уважението

- За да обичате когото и да е, първо се научете да го уважавате

- Преди всичко уважавайте себе си

Трета Тайна: Силата на даряването

- Ако искате да получите любов, просто трябва да подарите любов! Колкото повече любов дарявате, толкова повече ще получите.

- Да обичаш – означава да дариш част от себе си без уговорки и без да очакваш нещо насреща. Практикувайте доброта просто така, без очаквания.

- Тайната формула на любовта се състои в това винаги да обръщаш внимание не на това какво можеш да вземеш, а на това какво можеш да дадеш.

Четвърта тайна: Силата на приятелството

- За да намериш истинската любов, трябва като начало да намериш истински приятел.

- Любовта не означава да се гледате един друг, а заедно да гледате в една посока.

Пета тайна:Силата на докосването

- Докосването е едно от най-мощните проявления на любовта, разрушаващо бариерите и укрепващо отношенията.

- Докосването променя физическото и емоционално състояние и прави хората по-възприемчиви към любовта.

- Докосването може да подпомогне изцелението на тялото и да сгрее сърцето. Когато отваряш обятия, ти разкриваш сърцето си.

Шеста тайна: Силата на принципа „Пусни на свобода“

- Ако обичате някого, пуснете го на свобода. Ако се върне при вас, значи е ваш, ако ли не – той никога не е бил ваш.

- Дори и в най-силните любовни отношения е необходимо собствено лично пространство.

- Ако искаш да се научиш да обичаш, първо трябва да се научиш да прощаваш и да се освобождаваш от стари обиди, печал, страх, предубеждения и уговорки.

Седма тайна: Силата на общуването

- Когато се научим да общуваме открито и честно, животът се променя.

- Да обичаш някого, означава да общуваш с него.

- Дайте на хората да разберат, че ги обичате и цените.

- Никога не се страхувайте да кажете трите вълшебни думички: „Аз те обичам“.

- Не пропускайте никога възможността да похвалите някого.

- Винаги се разделяйте с любов с този, когото обичате – може да го виждате за последен път.

Осма тайна: Силата на предаността

- За да е една любов истинска, е необходимо да сме й предани и тази преданост се отразява в мислите и действията

- Преданост и вярност – това е истинската проверка за любовта

- За да имате любовни отношения, е необходимо да сте предани на тези отношения.

- Предаността отличава силните от крехките отношения.

Девета тайна: Сила на проявяване на чувствата

- Чувствата поддържат огъня на любовта и не й дават да угасне. Силните чувства на любовта се характеризират с дълбока преданост, ентусиазъм, интерес и радостно вълнение.

- Чувствата може да се разгарят, пресъздавайки минали ситуации, когато те се били по-силни.

- Спонтанността и изненадите пораждат съответните чувства.

Десета тайна: Силата на доверието

- Доверието е жизнено важно за любовта. Без него единият става подозрителен, тревожен и изпълнен с опасения, а другият се чувства в емоционален капан, струва му се, че не може да диша свободно.

- Не е възможно да обичаш някого в действителност, ако не му се доверяваш напълно.

- Един от начините да решиш дали някой ти подхожда е да се попиташ: „Доверявам ли му се напълно и бе никакви уговорки?“

Адам Дж. Джаксън

вторник, 5 март 2013 г.

Любов, приятелство, доверие



Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...

- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:

- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите!

понеделник, 4 март 2013 г.

Истинските неща в живота -

 писмо на Джордж Гарлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


http://vbox7.com/play:dc95a31a?p=user&id=2960917&order=date

Животът е

Животът е предизвикателство -посрещни го!

Животът е дар –приеми го!

Животът е приключение –осъществи го! 


Животът е пътешествие –направи го!

Животът е мъка -преодолей я!

Животът е дълг -изпълни го!

Животът е игра -изиграй я!

Животът е тайнство –открий го!

Животът е песен –изпей я!

Животът е възможност –използвай я!

Животът е обещание –спази го!

Животът е любов –открий я!

Животът е красота –възхвали я!

Животът е загадка –разреши я!

Животът е битка –спечели я!

Животът е истина –осъзнай я!

ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я!
 


петък, 1 март 2013 г.

Мартеницата


Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.

Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка. 


 
Мартеницата се изработва, като се увиват в едно бял и червен конец - символи на женското и мъжкото начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда. Мартениците се свалят, чак когато се види първият щъркел или лястовица и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.

ЛЕГЕНДАТА
ЗА МАРТЕНИЦИТЕ!
Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря –
Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да
пазят България. След смъртта на баща си Баян, Котраг,
Аспарух, Кубер и Алцег бързо забравили мъдрия бащин съвет
и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той
заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята
тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от
тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта,
донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е
намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят
там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче
завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела
до новата земя, но точно в този момент вражеска
стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
Аспарух прегърнал сестра си, а тя завързала на
ръката му бяло-червената нишка.
И заживели свободни и честити на новата земя, но...
историята не свършва до тук, а се повтаря всяка
пролет, когато българите се закичват с мартеници
за здраве, късмет и благополучие.