петък, 3 май 2013 г.
Велики петък
Велики
петък или Разпети петък .Това е най-тъжния ден от страстната седмица.
На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания- разпнат на
кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Исус е
пренесен в жертва за спасението на човечеството. Това е ден за душевно
пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се
отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на
вечерняка се изнася Плащеницата и се слага за поклонение. Православните
християни минават под масата с Плащеницата в знак на смирение, покаяние и
си вземат осветен здравец от храма.
четвъртък, 2 май 2013 г.
Добро утро, Слънчовци!
Велики четвъртък e. Денят, в който шарим яйцата и разбира се настроението.Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Пожелавам Ви ден наситен с много цветове.
Ароматни великденски козуначета (Рецепта в снимки)
Какво ще Ви е нужно:* 350 мл прясно мляко
* 80 г меко краве масло
* 2 яйца
* 7 г суха мая
* 150 г сушени плодове (кайсия, синя слива, вишна...)
* настърганата кора от половин лимон и половин портокал
* 2 ч.ч. (по 250 мл) фино бяло брашно
* по 1/4 ч.л. канела, индийско орехче, джинджифил, карамфил, ванилия
* 3 с.л. захар ( с връхче)
* щипка сол
За украсата:
* 75 г брашно
* прясно мляко
* 2 ванилии
* 1 с.л. захар
За сиропа:
* 4 с.л. прясно мляко
* 2 с.л. захар
Начин на приготвяне:
1. Пресейте брашното два пъти.
Добавете парченцата масло (със стайна температура), маята, подправките,
захарта, солта и разбъркайте.
2. В отделна купа рабийте яйцата с млякото.
3.
Изсипете млечно-яйчената смес към брашното, разбъркайте и замесете
меко, хомогенно тесто. Покрийте го с дебела кърпа и го оставете на топло
място за около час.
4. Втасалото
тесто разделете на 12 топчета, сплескайте леко всяко топче и в средата
му сложете порция от нарязаните на ситно сушени плодове и настърганите
кори. Завийте го и отново придайте на тестяното късче форма на топче.
5.
Покрийте тавата за печене с хартия или я намазнете и набрашнете.
Сложете тестените топчета и леко ги притиснете с длан. С тъпата страна
на нож направете на повърхността на козуначетата кръст. Отново ги
покрийте с дебела кърпа и ги оставете на топло място за около половин
час.
6. Смесете брашното (за
украсата) с прясно мляко до получаването на еднородна, гъста
консистенция. Добавете ванилиите и захарта. Разбъркайте отново и
напълнете със сместа шприц. Украсете козуначетата като нарисувате с
млечно-брашняната смес кръстчета в прорезите, които направихте в
предната стъпка.
7.
Сложете козуначетата да се пекат при 180° за около 30 минути. Минути
преди да ги изкарате ги намажете със смес от прясното мляко и захарта
(за сиропа) и отново ги пъхнете във фурната да се доизпекат.
Приятен апетит!
сряда, 1 май 2013 г.
Цитати от д-р Уейн Дайър
Цялото изобилие, за което копнееш, е вече тук. Просто трябва да се настроиш на неговата вълна.
Три неща обременяват душата ти: негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията.
Всичко във Вселената се движи. Няма да задържиш водата, ако я стиснеш в юмрук. Отпусни дланта си за да я почувстваш.
Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
Давай възможност на всичко да се случи.
Винаги когато отвръщаш на омразата с любов ти обезсилваш омразата.
Прошката е израз на любовта към себе си.
Онова, което виждаш е доказателство за онова, в което вярваш. Повярвай в нещо и ще го видиш.
Всяко нещо, което искаш да пригежаваш в крайна сметка те завладява. И по ирония щом се освободиш от него започваш да го получаваш в по- големи количества.
За да материализираш даден мисловен образ трябва да бъдеш готов да направиш всичко необходимо за превръщането му в реалност.
Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв или стрес. Само ти можеш да го сториш, чрез начина по който възприемаш света.
Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е божието послание към теб.
Бъди лекарството от което се нуждаеш, не го търси извън себе си.
Емоциите са въпрос на избор.
Всяко препятствие е нова възможност. Всяко препятствие е проверка.
Не позволявай на емоциите да те парализират. Гледай на тях сякаш ги избираш със съзнанието си.
Несправедливостта е константа, но човек може да устои на съблазънта да бъде емоционално парализиран от нея.
Докато не се научиш да прощаваш ще бъдеш впримчен в емоционален и физически капан.
Моята препоръка е да се отнасяш към себе си с нежност и да се обичаш безрезервно, независимо от обстоятелствата.
Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво стававътре в теб.
Хармонията навлиза в теб чрез твоите мисли. Мисълта предшества всяко действие.
Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него или не. Ако имаш – действай! Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
Има хора, които можеш да обичаш с лекота. Истинска проверка е да обичаш някого, когото е трудно да обичаш. Изпрати цялата любов на която си способен на всички твои врагове.
Престани да се съсредоточаваш върху липсващото и насочи съзнанието си към благодарността за всичко,което си и което имаш в действителност.
Същината на величието е в способността да избереш себереализацията при обстоятелства, в които другите избират лудостта.
Единствения отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
За да постигнеш духовната нагласа за „чудотворство” е достатъчно просто да се отпуснеш.
Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество способно да твори чудеса.
Истинско могъщество получаваме когато се подчиним на любящото, хармоничното и доброто в нас и не допускаме врагове в съзнанието си.
Това за което мислиш се увеличава.
В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
Когато си изпълнен с благодарност Вселената ти дава в изобилие.
Когато със сигурност знаеш, вместо просто да вярваш, ще откриеш в себе си необходимите способности за да изпълниш мисията си.
Превръщаш се в онова за което мислиш по цял ден.
Новото отношение може да превърне непоносимата работа в истинска радост.
Онези, които смятат, че светът е тъмно място са слепи за светлината способна да озари животът им.
Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
Вместо да бъдеш против злото просто бъди за любовта.
Откажи се от „нуждата”. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по- маловажни в сърцето ти.
Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства. Ако не простим ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
Всичко срещу което се борим само ни прави по- слаби и ни пречи да видим в препятствието нова възможност.
За да превъзмогнеш съмненията в себе си трябва да се държиш така сякаш вече си станал онова, което искаш и да знаеш, че можеш да го постигнеш.
Получаваме само онова, което желаем да приемем.
Обърни се към себе си за да сътвориш магията, която търсиш в животът си.
Три неща обременяват душата ти: негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията.
Всичко във Вселената се движи. Няма да задържиш водата, ако я стиснеш в юмрук. Отпусни дланта си за да я почувстваш.
Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
Давай възможност на всичко да се случи.
Винаги когато отвръщаш на омразата с любов ти обезсилваш омразата.
Прошката е израз на любовта към себе си.
Онова, което виждаш е доказателство за онова, в което вярваш. Повярвай в нещо и ще го видиш.
Всяко нещо, което искаш да пригежаваш в крайна сметка те завладява. И по ирония щом се освободиш от него започваш да го получаваш в по- големи количества.
За да материализираш даден мисловен образ трябва да бъдеш готов да направиш всичко необходимо за превръщането му в реалност.
Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв или стрес. Само ти можеш да го сториш, чрез начина по който възприемаш света.
Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е божието послание към теб.
Бъди лекарството от което се нуждаеш, не го търси извън себе си.
Емоциите са въпрос на избор.
Всяко препятствие е нова възможност. Всяко препятствие е проверка.
Не позволявай на емоциите да те парализират. Гледай на тях сякаш ги избираш със съзнанието си.
Несправедливостта е константа, но човек може да устои на съблазънта да бъде емоционално парализиран от нея.
Докато не се научиш да прощаваш ще бъдеш впримчен в емоционален и физически капан.
Моята препоръка е да се отнасяш към себе си с нежност и да се обичаш безрезервно, независимо от обстоятелствата.
Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво стававътре в теб.
Хармонията навлиза в теб чрез твоите мисли. Мисълта предшества всяко действие.
Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него или не. Ако имаш – действай! Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
Има хора, които можеш да обичаш с лекота. Истинска проверка е да обичаш някого, когото е трудно да обичаш. Изпрати цялата любов на която си способен на всички твои врагове.
Престани да се съсредоточаваш върху липсващото и насочи съзнанието си към благодарността за всичко,което си и което имаш в действителност.
Същината на величието е в способността да избереш себереализацията при обстоятелства, в които другите избират лудостта.
Единствения отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
За да постигнеш духовната нагласа за „чудотворство” е достатъчно просто да се отпуснеш.
Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество способно да твори чудеса.
Истинско могъщество получаваме когато се подчиним на любящото, хармоничното и доброто в нас и не допускаме врагове в съзнанието си.
Това за което мислиш се увеличава.
В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
Когато си изпълнен с благодарност Вселената ти дава в изобилие.
Когато със сигурност знаеш, вместо просто да вярваш, ще откриеш в себе си необходимите способности за да изпълниш мисията си.
Превръщаш се в онова за което мислиш по цял ден.
Новото отношение може да превърне непоносимата работа в истинска радост.
Онези, които смятат, че светът е тъмно място са слепи за светлината способна да озари животът им.
Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
Вместо да бъдеш против злото просто бъди за любовта.
Откажи се от „нуждата”. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по- маловажни в сърцето ти.
Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства. Ако не простим ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
Всичко срещу което се борим само ни прави по- слаби и ни пречи да видим в препятствието нова възможност.
За да превъзмогнеш съмненията в себе си трябва да се държиш така сякаш вече си станал онова, което искаш и да знаеш, че можеш да го постигнеш.
Получаваме само онова, което желаем да приемем.
Обърни се към себе си за да сътвориш магията, която търсиш в животът си.
Легенди за цветето карамфил
В древни времена са нарекли карамфила 'цветето на Зевс' или
'божественото цвете'. Названието произхожда от гръцките думи Δία (Día) -
Зевс и άνθος (ánthos) - цвете. Карл Линей е запазил това име и оттогава
карамфилът е известен като Dianthus.
Древногръцки мит разказва за появата на карамфила...
Веднъж богинята Диана (Артемида), връщайки се изключително раздразнена след неуспешен лов, срещнала по пътя си красив пастир, който свирел на флейтата си весела мелодия. Извън себе си от гняв тя упрекнала бедния човек, че той е подплашил дивеча с музиката си и разярена го заплашила, че ще го убие. Младежът започнал да се оправдава, да се кълне, че не е виновен и умолявал богинята за пощада. Но Диана била толкова вбесена, че не можела да разсъждава трезво. Нахвърлила се върху пастира и извадила очите му. В този грозен момент тя дошла на себе си и осъзнала пълния ужас на злодеянието. Тогава, за да увековечи тези, така жално гледали към нея очи, тя ги посяла в земята и тутакси от мястото поникнали два красиви червени карамфила, напомнящи с цвета си за пролятата кръв...
Всъщност цветето е сързано с редица кървави събития в историята. В културата на Новото време карамфилът се е разглеждал като 'цветето на огъня' и/или 'цветето на борбата'. Красивото растение е изиграло интересна роля и в някои важни за историята на Франция моменти.
Легенда за изключителните лечебни свойства на карамфила.
Първата поява на цветето в Европа се отнася към времената на Св. Луи IX през 1270 г. То е донесено след последния кръстоносен поход, когато френските войски дълго са обсаждали Тунис. Сред кръстоносците се разразила ужасна чума. Хората умирали поголовно и всички усилия на лекарите да им помогнат отивали напразно. Св. Луи бил убеден, че в природата трябва да съществува 'противоотрова' за тази коварна болест. Той имал завидни познания за билките и лечебните растения, и решил, че в страна, в която хората често страдат от тежкото заболяване, по всяка вероятност има и лекуващо я растение. Вниманието му било привлечено от непознато, прелестно цвете. Неговата красива окраска и специфичният му аромат, накарали Св. Луи да предположи, че именно това е растението, което му трябва. Той заповядал на подчинените си да наберат колкото се може повече карамфили, да направят от тях отвара и да лекуват с нея заболелите. Напитката имала небивал ефект и много скоро епидемията била потушена. За съжаление обаче тя не помогнала на краля, когато чумата поразила и самия него, и Луи IX издъхнал в тежки мъки...
Карамфилът бил любимото цвете на принц дьо Конде (Луи II дьо Бурбон). Благодарение интригите на кардинал Мазарини принцът е арестуван и хвърлен в затвора. Там, под прозореца му растяли карамфили...
За щастие съпругата на Луи II не е стояла безучастна и е подела въстание. Принцът бил освободен. От тогава червеният карамфил става емблема на привържениците на Конде и Бурбоните, от които той произлиза.
По време на Френската революция през 1793 г. невинните жертви на терора, които отивали на ешафода, се украсявали с червен карамфил и по този начин показвали, че умират за своя крал.
Когато френските жени изпращали мъжете си на война, те им поднасяли букети от червени карамфили, изразявайки по този начин желанието си любимите им да се завърнат невредими. Войниците вярвали в чудотворната сила на цветето и го носили като талисман.
Подобен обичай са имали и италианците. Карамфилът е считан за защитен амулет и в Испания, но там е имало и друго интересно приложение на цветето. Красивите испанки тайно и безмълвно са се уговаряли с възлюбените си да се срещнат, украсявайки деколтетата на роклите си с различни цветове карамфили.
В Белгия карамфилът е бил смятан за цветето на бедните или простолюдието, а така също и за символ на домашното огнище.
В Англия и Германия дълго време са смятали карамфила за символ на любовта и чистотата, за което разказват народните легенди, а така също произведенията на Уилям Шекспир. За Гьоте цветето е било олицетворение на приятелството и устойчивостта.
Карамфилът е възпян в безсмъртните картини на художници като Леонардо да Винчи, Рафаело, Рембранд, Рубенс, Гоя...
Древногръцки мит разказва за появата на карамфила...
Веднъж богинята Диана (Артемида), връщайки се изключително раздразнена след неуспешен лов, срещнала по пътя си красив пастир, който свирел на флейтата си весела мелодия. Извън себе си от гняв тя упрекнала бедния човек, че той е подплашил дивеча с музиката си и разярена го заплашила, че ще го убие. Младежът започнал да се оправдава, да се кълне, че не е виновен и умолявал богинята за пощада. Но Диана била толкова вбесена, че не можела да разсъждава трезво. Нахвърлила се върху пастира и извадила очите му. В този грозен момент тя дошла на себе си и осъзнала пълния ужас на злодеянието. Тогава, за да увековечи тези, така жално гледали към нея очи, тя ги посяла в земята и тутакси от мястото поникнали два красиви червени карамфила, напомнящи с цвета си за пролятата кръв...
Всъщност цветето е сързано с редица кървави събития в историята. В културата на Новото време карамфилът се е разглеждал като 'цветето на огъня' и/или 'цветето на борбата'. Красивото растение е изиграло интересна роля и в някои важни за историята на Франция моменти.
Легенда за изключителните лечебни свойства на карамфила.
Първата поява на цветето в Европа се отнася към времената на Св. Луи IX през 1270 г. То е донесено след последния кръстоносен поход, когато френските войски дълго са обсаждали Тунис. Сред кръстоносците се разразила ужасна чума. Хората умирали поголовно и всички усилия на лекарите да им помогнат отивали напразно. Св. Луи бил убеден, че в природата трябва да съществува 'противоотрова' за тази коварна болест. Той имал завидни познания за билките и лечебните растения, и решил, че в страна, в която хората често страдат от тежкото заболяване, по всяка вероятност има и лекуващо я растение. Вниманието му било привлечено от непознато, прелестно цвете. Неговата красива окраска и специфичният му аромат, накарали Св. Луи да предположи, че именно това е растението, което му трябва. Той заповядал на подчинените си да наберат колкото се може повече карамфили, да направят от тях отвара и да лекуват с нея заболелите. Напитката имала небивал ефект и много скоро епидемията била потушена. За съжаление обаче тя не помогнала на краля, когато чумата поразила и самия него, и Луи IX издъхнал в тежки мъки...
Карамфилът бил любимото цвете на принц дьо Конде (Луи II дьо Бурбон). Благодарение интригите на кардинал Мазарини принцът е арестуван и хвърлен в затвора. Там, под прозореца му растяли карамфили...
За щастие съпругата на Луи II не е стояла безучастна и е подела въстание. Принцът бил освободен. От тогава червеният карамфил става емблема на привържениците на Конде и Бурбоните, от които той произлиза.
По време на Френската революция през 1793 г. невинните жертви на терора, които отивали на ешафода, се украсявали с червен карамфил и по този начин показвали, че умират за своя крал.
Когато френските жени изпращали мъжете си на война, те им поднасяли букети от червени карамфили, изразявайки по този начин желанието си любимите им да се завърнат невредими. Войниците вярвали в чудотворната сила на цветето и го носили като талисман.
Подобен обичай са имали и италианците. Карамфилът е считан за защитен амулет и в Испания, но там е имало и друго интересно приложение на цветето. Красивите испанки тайно и безмълвно са се уговаряли с възлюбените си да се срещнат, украсявайки деколтетата на роклите си с различни цветове карамфили.
В Белгия карамфилът е бил смятан за цветето на бедните или простолюдието, а така също и за символ на домашното огнище.
В Англия и Германия дълго време са смятали карамфила за символ на любовта и чистотата, за което разказват народните легенди, а така също произведенията на Уилям Шекспир. За Гьоте цветето е било олицетворение на приятелството и устойчивостта.
Карамфилът е възпян в безсмъртните картини на художници като Леонардо да Винчи, Рафаело, Рембранд, Рубенс, Гоя...
Абонамент за:
Публикации (Atom)