7-те основни правила на живота

1.  Помири се с миналото си,
за да не тревожи настоящето ти!
2. Какво мислят другите за теб
не трябва да те вълнува
3. Времето лекува почти всичко.
Отдели нужното време.
4. Никой не е начело
на твоето щастие. Приеми го!
5. Не сравнявай живота си с този на другите
и недей да ги съдиш, нямаш представа какво е тяхното пътуване.
6. Спри да мислиш прекалено много.
Не е страшно, ако не знаеш всички отговори. Ще ги получиш, когато най-малко очакваш.
7. Усмихвай се.
Проблемите на света не са само твои проблеми.

Източник:: сп. Мениджър

„…Великото е винаги най-просто! Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...“

из „Поема за щастието“, Дамян Дамянов

Белият лист е утеха за мен

Плача и пиша,
страдам и пиша,
белият лист е утеха,
спокойствие за мен!
Понякога се замислям,
дали не ти е писнало от мен!?
Все до тебе идвам,
щом болката
в гърдите ми прелива!
Много тъжни неща пиша върху теб,
умора не чувстваш ли вече?
Не чух веднъж да се оплачеш!
На масичката кротко си седиш,чакаш разговора с мен!
Ти дума не обелваш, слушаш и разбираш!
Понякога ти се ядосвам,късам,
изхвърлям те,а ти пак идваш и мълчиш!
Веднъж ми се скарай,
скарай се за сълзите с които те мокра,
скарай се,за това че те мачкам и хвърлям!
Защо не се сърдиш,
че те търся само когато страдам?!
Мълчиш, тук си,
слушаш и чакаш,
за болката да ти разкажа,за големите си страхове...
Иска ми се,душа като твоята да имах!

Магделена Димитрова

Среща вълшебна...

Среща вълшебна... Дали е случайна?
Събуди душата ми, за секунда омайна
Поиска нежността ми, без причина потайна.

Развълнува сърцето ми.
Прогони самотата ми.
Излекува раните ми.
Пожела си обичта ми.

Днес не е така.
Теб те няма, преоткри своята съдба.
Но ти оставаш моя "сродна душа"
и с топъл спомен в сърцето си те пазя.
Всяка дума, нежна милувка,
с дъх на канела топла целувка,
гали забравената ми душа.
И когато пак бъда в твоята прегръдка,
всичко диво утихва, замлъква.
Изгрява Луната. Звездите трептят.
До зората те над нас ще бдят.


J.R.
 

Знаеш ли

Знаеш ли какво представлява истинската любов? Не е онова което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на любимия. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Любовта е свързана с нелицеприятните неща. Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и ако намериш човек който го открие и го заобича, тогава си намерил когото трябва." ("Вуду в черепа" на М. Грубер)

Учителю

- Учителю, как да владея над душата на някого?
- През рана! - казал мъдрецът
- Но...как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
- Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.
- Но...тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
- Значи наистина обичаш.
- Така е!
- Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.
- Трудно е, учителю!
- А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
- Но той ме наранява.
- Значи си позволила да властва над душата ти.
- И това е вярно.
- Това не е обич.
- А ако все пак си мисля, че ме обича?
- Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
- Състраданието израз на обич ли е?
- Ако не допуснеш да е съжаление - да!
- А как да затворя раната, която зее в душата ми?
- Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, Духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някои спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си - малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре - дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.
- Това не е ли напразна надежда?
- Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вярвай, че можеш да преодолееш всяко препятствие, което се изправя на пътя ти и обичай - нма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.

ако

Ако отвориш сърцето си – ще дойде любов.

Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде.
Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък.
Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички.
Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще имаш.
Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата.
Ако простиш на онова, което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир.
Ако не си припрян в делата си – вече си успял. Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил.
Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена.
Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост.
Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце. Ако знаеш, че животът е този, който те води – ти си вече победител.
Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.
Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи.

Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота. Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.

Мъдрост от Тибет

Чрез Дневникът На Една Душа Парцалена/the Diary of a Rag Soul