Плача и пиша,
страдам и пиша,
белият лист е утеха,
спокойствие за мен!
Понякога се замислям,
дали не ти е писнало от мен!?
Все до тебе идвам,
щом болката
в гърдите ми прелива!
Много тъжни неща пиша върху теб,
умора не чувстваш ли вече?
Не чух веднъж да се оплачеш!
На масичката кротко си седиш,чакаш разговора с мен!
Ти дума не обелваш, слушаш и разбираш!
Понякога ти се ядосвам,късам,
изхвърлям те,а ти пак идваш и мълчиш!
Веднъж ми се скарай,
скарай се за сълзите с които те мокра,
скарай се,за това че те мачкам и хвърлям!
Защо не се сърдиш,
че те търся само когато страдам?!
Мълчиш, тук си,
слушаш и чакаш,
за болката да ти разкажа,за големите си страхове...
Иска ми се,душа като твоята да имах!
Магделена Димитрова
