неделя, 31 март 2013 г.
сряда, 20 март 2013 г.
Пролет!
Здравей Пролет! :)
Моля те, бъди добра и ми донеси много Щастие и Любов ♥
Казват, че всяка пролет е едно ново начало...
Нека възраждащата й сила да озари Живота ти,
Да донесе мир, любов и хармония в дните ти,
Да събуди в теб забравените желания,
Да възкреси изгубените ти надежди
И да ти даде достатъчно сила и устрем,
За да превърнеш в реалност всеки копнеж на душата си!
Честита цветна и слънчева първа пролет!
петък, 15 март 2013 г.
13 вечни истини за Живота
1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб...
2. Никой не заслужава да проливаш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче...
3. Само защото някой не те обича така, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от цялото си сърце...
4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти...
5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой...
6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е много тъжно - кой знае, може някой точно в този момент да се влюби в нея...
7. За света ти може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят...
8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него или не...
9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си...
10. Не плачи за това, че всичко е свършило - радвай се, че все пак се е случило...
11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората...
12. Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти...
13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш...
Клип
Габриел Гарсия Маркес
2. Никой не заслужава да проливаш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче...
3. Само защото някой не те обича така, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от цялото си сърце...
4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти...
5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой...
6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е много тъжно - кой знае, може някой точно в този момент да се влюби в нея...
7. За света ти може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят...
8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него или не...
9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си...
10. Не плачи за това, че всичко е свършило - радвай се, че все пак се е случило...
11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората...
12. Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти...
13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш...
Клип
Габриел Гарсия Маркес
понеделник, 11 март 2013 г.
Закачлива и креативна идея за саксийните растения
Растенията в дома придават на помещението красота и уникалност. Някои от
тях ни помагат да дишаме и се чувстваме по-добре, други пък, с
цветовете си се превръщат в прелестен аксесоар в интериора, но нека си
признаем - скучните саксии никак не допринасят за подклаждане на
усещането за естественост, финес и оригиналност. :)
Темата на тази статия е именно такава - как да аранжираме саксиите с
цветя, така че те да внесат нотка закачлива хубост в дома ни?
- Използвайте старите си чанти - почистете ги, сложете саксията с избраното растение вътре и запълнете останало пространство с талаш.
- "Разцъфналите" чанти можете да закачите на специално пригодена стойка или пирон, да украсите с тях терасата или пък просто да ги оставите 'небрежно' в някой ъгъл...
- Друга чудесна и още по-закачлива идея е да пригодите обувките за флористиката в дома си. Използвайте малки саксийки или посипете вътрешността на обувките с малки камъчета, сложете един пласт пясък, а отгоре пръстта със семенцата растение. Когато цветенцата покълнат и се разлистят, те се опитват да проврат 'главички' из най-причудливи места от обувките. Ефектът? Като от приказките за феи и джуджета :)
неделя, 10 март 2013 г.
Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да
ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно!
Хорхе Букай - "Приказки за размисъл"
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да
ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно!
Хорхе Букай - "Приказки за размисъл"
ЛЕГЕНДА ЗА ВОДНАТА ЛИЛИЯ
Веднъж
Великият Воин решил да остави знак за своите умения и подвизи. Той бил
много силен, бърз и ловък. Пуснатите от него стрели летели по-бързо от
мълния, човешкото око не можело да проследи полета им. И той замислил да
пусне една стрела в небето, като се надявал тя да остане там навеки в
памет на неговата сила и ловкост.
- Звезди - обърнал се той към небето, - приемате ли моята стрела сред вас, за да остане тя в небесата в знак на моята ловкост и сила?
- Ако достигнеш до нас, какво пък...Приемаме и ще я оставим сред нас – отговорили Полярната звезда и Вечерницата.
Великият Воин натегнал тетивата на лъка си с всичка сила и пуснал стрелата. Тя се извисила в небето, разрязвайки облаците. Като видели това, двете звезди се спуснали да я ловят. Те летели почти със същата скорост като стрелата на Великия Воин и не обръщали внимание на нищо около себе си. Гонейки стрелата, цепели въздуха, но в един миг се сблъскали една в друга. Небето засияло от искри и елмази, които светнали при удара и се посипали към земята.
Великият Воин бил смаян от гледката, но нещо друго го поразило повече. Всички искри, които падали във водата, се превръщали във великолепни цветя.
- Да! Аз не можех да предвидя такъв изход от всичко това. Цветя! Великолепни цветя, това е много по-добре да оставя след себе си на хората.
И днес в езерата цъфтят водни лилии, спомен за силата и ловкостта на Великия Воин.
- Звезди - обърнал се той към небето, - приемате ли моята стрела сред вас, за да остане тя в небесата в знак на моята ловкост и сила?
- Ако достигнеш до нас, какво пък...Приемаме и ще я оставим сред нас – отговорили Полярната звезда и Вечерницата.
Великият Воин натегнал тетивата на лъка си с всичка сила и пуснал стрелата. Тя се извисила в небето, разрязвайки облаците. Като видели това, двете звезди се спуснали да я ловят. Те летели почти със същата скорост като стрелата на Великия Воин и не обръщали внимание на нищо около себе си. Гонейки стрелата, цепели въздуха, но в един миг се сблъскали една в друга. Небето засияло от искри и елмази, които светнали при удара и се посипали към земята.
Великият Воин бил смаян от гледката, но нещо друго го поразило повече. Всички искри, които падали във водата, се превръщали във великолепни цветя.
- Да! Аз не можех да предвидя такъв изход от всичко това. Цветя! Великолепни цветя, това е много по-добре да оставя след себе си на хората.
И днес в езерата цъфтят водни лилии, спомен за силата и ловкостта на Великия Воин.
ЛЕГЕНДА ЗА ХРИЗАНТЕМИТЕ
Някога
в Китай живял един много могъщ император. Той не се страхувал от нищо.
Едно само го плашело – старостта. И веднъж извикал своя главен лекар и
му поръчал да намери средство, което да го подмладява.
Лекарят бил хитър, пък и не искал да загуби главата си. Той казал:
- Могъщи господарю, аз мога да приготвя елексир, който да ви дари вечна младост, но за тази цел трябва да ми се доставят красиви цветя, който растат много далече на изток, на далечни острови...
- Ще заповядам да ги доставят! - извикал императорът, преди да е изслушал лекаря.
- Да, могъщи! Но има една особеност – трябва да ги откъсне човек с чисто сърце, само тогава цветята ще съхранят вълшебната си сила.
Това накарало императора да се замисли. Той много добре знаел, че нито той самият, нито приближените му са хора с чисти сърца. Дълго мислил и накрая измислил. Заповядал да откарат на островите, където растели чудните цветя, 300 юноши и 300 девойки с чисти сърца.
Така и направили. Качили младите хора на кораб и се отправили на път към островите.
На един от островите открили прекрасното цвете хризантема. Дълго се любували на чудната красота.
Мъдрият лекар, който познавал жестокостта на господаря си, знаел, че императорът ще заподозре измама. Навярно щял да помисли, че те всички са се възползвали от вълшебния елексир, и да ги погуби. Тогава всички решили да не се връщат при него, а да останат по тези земи. Така и сторили – останали и създали нова страна.Това днес е Япония.
И никой днес не мисли дали хризантемите могат да дарят вечна младост, но всички обичат тези цветя и ги отглеждат в домовете си
Лекарят бил хитър, пък и не искал да загуби главата си. Той казал:
- Могъщи господарю, аз мога да приготвя елексир, който да ви дари вечна младост, но за тази цел трябва да ми се доставят красиви цветя, който растат много далече на изток, на далечни острови...
- Ще заповядам да ги доставят! - извикал императорът, преди да е изслушал лекаря.
- Да, могъщи! Но има една особеност – трябва да ги откъсне човек с чисто сърце, само тогава цветята ще съхранят вълшебната си сила.
Това накарало императора да се замисли. Той много добре знаел, че нито той самият, нито приближените му са хора с чисти сърца. Дълго мислил и накрая измислил. Заповядал да откарат на островите, където растели чудните цветя, 300 юноши и 300 девойки с чисти сърца.
Така и направили. Качили младите хора на кораб и се отправили на път към островите.
На един от островите открили прекрасното цвете хризантема. Дълго се любували на чудната красота.
Мъдрият лекар, който познавал жестокостта на господаря си, знаел, че императорът ще заподозре измама. Навярно щял да помисли, че те всички са се възползвали от вълшебния елексир, и да ги погуби. Тогава всички решили да не се връщат при него, а да останат по тези земи. Така и сторили – останали и създали нова страна.Това днес е Япония.
И никой днес не мисли дали хризантемите могат да дарят вечна младост, но всички обичат тези цветя и ги отглеждат в домовете си
четвъртък, 7 март 2013 г.
Плодова градина в трапезарията
Декоративните плодни храстчета и
дръвчета в интериора могат да изглеждат също толкова впечатляващо,
колкото и цветята... Понякога дори повече. Дизайнът с използването на
плодове придава на помещението очарователен облик и едно неповторимо
чувство на уют и закачливо настроение.
Ако все още не сте обзавели къщата си с такова растение, побързайте да го направите - ще внесете радост вкъщи. :)
* Интересна идея е и съчетанието от декоративни елементи с плодното дръвче или храстче. Крайният резултат е просто приказен.
Езикът на цветята – ключ към тайните чувства
Агримония – благодарност.
Анемония – самота; „Прекалено си недостъпна в любовта.”
Виолетка (синя) – преданост.
Виолетка (бяла) – благоприличие, сдържаност.
Гергина – вж. далия.
Глухарче – кокетност.
Далия – елегантност и достойнство.
Карамфил (розов) – женска любов.
Карамфил (бял) – пренебрежение.
Карамфил (розов) – своенравие, непостоянство.
Карамфил (червен) – „сърцето ме боли за теб”.
Карамфил (жълт) – отхвърляне, разочарование.
Кокиче – утеха или надежда.
Крем (ален) – чистота, невинност.
Крем (бял) – възхищение.
Лавандула – недоверие, подозрение.
Лале (червено) – Обичам те.
Лале (жълто) – безнадеждна любов.
Латинка – патриотизъм.
Лобелия – злоба, неприязън.
Люляк (розов) – смърт.
Люляк (бял) – първи тръпки на любовта.
Маргаритка – търпение.
Незабравка – истинска любов.
Розмарин – памет, спомени.
Хелиотроп – преданост.
Хризантема (червена) – влюбен съм.
Хризантема (жълта) – показна любов.Едно от цветята, чиито нюанси на значенията са добре запазени, е розата.
Ето какво значат различните рози:
Червени рози-Те са малко спорен символ – в някои речници за езика на цветята се посочват като обявление за война. Но по-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст
Розови рози-показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна.
Коралови рози-Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате.
Светло розови рози-Знак за радост и щастие
.Бели рози Символ на истината и невинността. Те казват: “Липсваш ми!” и “Прекрасна си! “Тъмно розови рози-Казват “Благодаря ти.
”Жълти рози-Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове.Изсъхнали рози-“Свърши се.”
“
Анемония – самота; „Прекалено си недостъпна в любовта.”
Виолетка (синя) – преданост.
Виолетка (бяла) – благоприличие, сдържаност.
Гергина – вж. далия.
Глухарче – кокетност.
Далия – елегантност и достойнство.
Карамфил (розов) – женска любов.
Карамфил (бял) – пренебрежение.
Карамфил (розов) – своенравие, непостоянство.
Карамфил (червен) – „сърцето ме боли за теб”.
Карамфил (жълт) – отхвърляне, разочарование.
Кокиче – утеха или надежда.
Крем (ален) – чистота, невинност.
Крем (бял) – възхищение.
Лавандула – недоверие, подозрение.
Лале (червено) – Обичам те.
Лале (жълто) – безнадеждна любов.
Латинка – патриотизъм.
Лобелия – злоба, неприязън.
Люляк (розов) – смърт.
Люляк (бял) – първи тръпки на любовта.
Маргаритка – търпение.
Незабравка – истинска любов.
Розмарин – памет, спомени.
Хелиотроп – преданост.
Хризантема (червена) – влюбен съм.
Хризантема (жълта) – показна любов.Едно от цветята, чиито нюанси на значенията са добре запазени, е розата.
Ето какво значат различните рози:
Червени рози-Те са малко спорен символ – в някои речници за езика на цветята се посочват като обявление за война. Но по-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст
Розови рози-показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна.
Коралови рози-Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате.
Светло розови рози-Знак за радост и щастие
.Бели рози Символ на истината и невинността. Те казват: “Липсваш ми!” и “Прекрасна си! “Тъмно розови рози-Казват “Благодаря ти.
”Жълти рози-Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове.Изсъхнали рози-“Свърши се.”
“
Легенди за цветята
Легенда за кокичето
Кокичето (Galanthus – на латински галантус „млечно цвете”) се свързва с млякото, като субстанция на живота. Затова в някои области в Чехия, слагат по традиция първите кокичета в храната на кравите. В Германия наричат кокичето ”снежно звънче”, а в Русия -„подснежник” - цветето, което се гуши под снежната покривка и се показва при първите слънчеви лъчи.
Според легендите, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, било много студено и прехвръквали снежинки. Те толкова страдали за цветните градини и вечната пролет на Рая, че Бог се смилил над тях и превърнал снежинките в красиви нежни бели камбанки.
Легенда за маргаритката
Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
Легенда за теменужката
Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.
Легенда за момината сълза
Една стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим.Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
Кокичето (Galanthus – на латински галантус „млечно цвете”) се свързва с млякото, като субстанция на живота. Затова в някои области в Чехия, слагат по традиция първите кокичета в храната на кравите. В Германия наричат кокичето ”снежно звънче”, а в Русия -„подснежник” - цветето, което се гуши под снежната покривка и се показва при първите слънчеви лъчи.
Според легендите, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, било много студено и прехвръквали снежинки. Те толкова страдали за цветните градини и вечната пролет на Рая, че Бог се смилил над тях и превърнал снежинките в красиви нежни бели камбанки.
Легенда за маргаритката
Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
Легенда за теменужката
Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.
Легенда за момината сълза
Една стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим.Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
Легенди за жасмина
Ако розата е царицата на цветята, то жасминът е царят. На Изток го
наричат ясмин. Подобно на необикновен скъпоценен камък, той дарява
вълшебна способност към трансформация. Съществуват множество легенди за
това магическо цвете.
Една от старите арабски легенди разказва за момиче, което било много
красиво и нежно. В деня на сватбата й дошъл пратеник, който съобщил за
настъпващи воини със съседното племе. Мъжете от нейното племе тръгнали
да защитават територията си и момичето останало със сватбената дреха да
чака съпруга си. След като битката свършила и младоженецът не се върнал,
тя отишла на бойното поле да го търси сред жертвите.
Легендата разказва, че дни наред тя обикаляла, плачела и напоявала със сълзите си предната част на бялата връхна дреха от булчинската си премяна. Когато изсъхнала, час след час – тъканта пожълтявала от солта и пясъка. Накрая тя открила тялото на любимия, прегърнала го и умряла над него. На другия ден на мястото на двамата влюбени намерили малка могилка, покрита с жасминов цвят – бял като премяната на невестата, с малко жълто в средата, от солта на сълзите.
И така, жасминът станал символ на чистата и непорочна любов и вярност.
Втората легенда разказва за една девойка, която била най-доброто и чисто същество, но била с тъмна кожа, грозновата и бедна. Никой не искал да я вземе за жена. Един ден тя обаче се влюбила в един от младежите. Ден след ден тя мислела само за него. Той също бил много беден, но обичал дъщерята на един от богаташите… не можел да се сгоди, ако не натрупал пари и не построил къща, затова решил да работи ден и нощ, за да спечели. Той бил килимар. Работел неуморно и все се опитвал да вплете цветовете на любимата си в килимите – светли, топли цветове, но килимите не се продавали. Хората ги заглеждали, но винаги казвали, че нещо липсва. Ден след ден, той линеел и не знаел какво да направи.
Една вечер заспал уморен над стана. Девойката влязла, леко го отместила, седнала и изтъкала килима, вплитайки черни ивици, като кожата си, примесени с млечно бели и тъмно червени, като душата и сърцето си, изпълнени с любов. На другия ден килимарят се изненадал като видял килима, но решил, че от преумора не помни какво е правил вечерта. Захвърлил килима в ъгъла.
В същият ден, минала неговата възлюблена и разглеждайки килимите, зърнала крайчеца на захвърления килим. Полюбопитствала и младежът й го показал. Харесала го тя и той й го подарил. В следващите дни всички идвали да си поръчат такива килими като в дома на старейшината. Натрупал пари килимарят и се сгодил за богаташката дъщеря. Но тя била сприхава, капризна и зла. Всеки ден, влизайки у дома, той усещал въздуха зловонен и тежък… не намирал спокойствие освен в една малка стая, застлана с онзи първия килим, който й бил подарил- там усещал неземно ухание, което го правело щастлив.
Минали годините, грозноватата девойка си останала сама, а килимарят починал. Изнесли тялото му завито със стария килим. На гробището развили килима и го положили в гроба. Когато искали да вдигнат килима и да го изгорят, защото носи миризмата на смъртта, с изненада усетили, че от него се носи мирис на сладост. Вдигайки килима той се разпаднал на прах и покрил гроба. На другия ден над гроба били поникнали малки зелени стръкчета.
Девойката, идвала всеки ден да ги полива и да оплаква любимия си. Минавали дните, стръкчетата станали храсти, храстите дървета и около гроба всичко тънело в зеленина и прохладна сянка. След известно време и жената починала-погребали я наблизо. На деня след погребението от нейния гроб се протегнала тънка вейка и обвила гъстите храсти над гроба на килимаря, изпъстряйки ги с малки нежни бели цветове, пръскащи омаен аромат – бели като кожата, която не е имала…
Ето това са две от най-известните легенди. Третата легенда разказва за млада жена, чийто мъж бил убит в битка. Не могли да донесат тялото, а го погребали на бойното поле и засадили храст над него, за да се знае мястото и пътуващите да не стъпват над гроба. Тя отказвала повторен брак дълги години. След време и тя умряла, а над гроба й се появил гълъб, носещ малка клонка, която паднала от човката му. От клонката поникнал жасминов храст, като този над далечния гроб на съпруга й.
Харизматичната сила на жасмина е причината да присъства в арсенала на махараджи и махарани. Смята се, че той открива истината, скрита зад илюзии.
Не случайно в Индия го наричат „лунна светлина на любовта”. В периода на растяща луна древните красавици го използвали за разпалване на флирта и за освобождаване от задръжки. Когато луната намалявала, жасминът разобличавал неверността и връщал загубените чувства.
Легендата разказва, че дни наред тя обикаляла, плачела и напоявала със сълзите си предната част на бялата връхна дреха от булчинската си премяна. Когато изсъхнала, час след час – тъканта пожълтявала от солта и пясъка. Накрая тя открила тялото на любимия, прегърнала го и умряла над него. На другия ден на мястото на двамата влюбени намерили малка могилка, покрита с жасминов цвят – бял като премяната на невестата, с малко жълто в средата, от солта на сълзите.
И така, жасминът станал символ на чистата и непорочна любов и вярност.
Втората легенда разказва за една девойка, която била най-доброто и чисто същество, но била с тъмна кожа, грозновата и бедна. Никой не искал да я вземе за жена. Един ден тя обаче се влюбила в един от младежите. Ден след ден тя мислела само за него. Той също бил много беден, но обичал дъщерята на един от богаташите… не можел да се сгоди, ако не натрупал пари и не построил къща, затова решил да работи ден и нощ, за да спечели. Той бил килимар. Работел неуморно и все се опитвал да вплете цветовете на любимата си в килимите – светли, топли цветове, но килимите не се продавали. Хората ги заглеждали, но винаги казвали, че нещо липсва. Ден след ден, той линеел и не знаел какво да направи.
Една вечер заспал уморен над стана. Девойката влязла, леко го отместила, седнала и изтъкала килима, вплитайки черни ивици, като кожата си, примесени с млечно бели и тъмно червени, като душата и сърцето си, изпълнени с любов. На другия ден килимарят се изненадал като видял килима, но решил, че от преумора не помни какво е правил вечерта. Захвърлил килима в ъгъла.
В същият ден, минала неговата възлюблена и разглеждайки килимите, зърнала крайчеца на захвърления килим. Полюбопитствала и младежът й го показал. Харесала го тя и той й го подарил. В следващите дни всички идвали да си поръчат такива килими като в дома на старейшината. Натрупал пари килимарят и се сгодил за богаташката дъщеря. Но тя била сприхава, капризна и зла. Всеки ден, влизайки у дома, той усещал въздуха зловонен и тежък… не намирал спокойствие освен в една малка стая, застлана с онзи първия килим, който й бил подарил- там усещал неземно ухание, което го правело щастлив.
Минали годините, грозноватата девойка си останала сама, а килимарят починал. Изнесли тялото му завито със стария килим. На гробището развили килима и го положили в гроба. Когато искали да вдигнат килима и да го изгорят, защото носи миризмата на смъртта, с изненада усетили, че от него се носи мирис на сладост. Вдигайки килима той се разпаднал на прах и покрил гроба. На другия ден над гроба били поникнали малки зелени стръкчета.
Девойката, идвала всеки ден да ги полива и да оплаква любимия си. Минавали дните, стръкчетата станали храсти, храстите дървета и около гроба всичко тънело в зеленина и прохладна сянка. След известно време и жената починала-погребали я наблизо. На деня след погребението от нейния гроб се протегнала тънка вейка и обвила гъстите храсти над гроба на килимаря, изпъстряйки ги с малки нежни бели цветове, пръскащи омаен аромат – бели като кожата, която не е имала…
Ето това са две от най-известните легенди. Третата легенда разказва за млада жена, чийто мъж бил убит в битка. Не могли да донесат тялото, а го погребали на бойното поле и засадили храст над него, за да се знае мястото и пътуващите да не стъпват над гроба. Тя отказвала повторен брак дълги години. След време и тя умряла, а над гроба й се появил гълъб, носещ малка клонка, която паднала от човката му. От клонката поникнал жасминов храст, като този над далечния гроб на съпруга й.
Харизматичната сила на жасмина е причината да присъства в арсенала на махараджи и махарани. Смята се, че той открива истината, скрита зад илюзии.
Не случайно в Индия го наричат „лунна светлина на любовта”. В периода на растяща луна древните красавици го използвали за разпалване на флирта и за освобождаване от задръжки. Когато луната намалявала, жасминът разобличавал неверността и връщал загубените чувства.
22 Идеи за красива украса на дома със свежи цветя
Свежите цветя в дома са радост за очите. Отдавна мина времето, когато
единственото им място беше в стандартна ваза, поставена по средата на
масата. Днес интериорните дизайнери и специалистите по флористика
предлагат ефектни и разнообразни идеи, способни буквално да преобразят
помещението и да предизвикат истински възторг.
Предлагаме на Вашето внимание 22 оригинални начина за цветна свежест у дома:
Предлагаме на Вашето внимание 22 оригинални начина за цветна свежест у дома:
♥ В стъклени съдове, пълни с вода
Плуващите във вода цветя са наистина красива гледка. Показаната по-долу идея е изключително подходяща за пролетта, тъй като включва и нежно разцъфнали клонки.
Ако сте решили да украсите по този начин кътче от дома си или масата, то спазвайте правилото всички потопени растения да са в един цвят.
Недостатъкът на тази идея е, че цветята не издържат повече от няколко часа, но пък ефектът е уникален.
♥ В бурканчета
Не бързайте да изхвърляте използваните стъклени бурканчета или шишенца. Те могат да се превърнат в идеални вазички. За предпочитане са малките размери, в които да поставите по два-три стръка цветя или 1-2 клончета. Подредете бурканчетата или бутилките по Ваш вкус и ги пристегнете със сатенена панделка в преобладаващия цвят на растенията, които сте избрали.
♥ Във фруктиери и купи за дребни сладки
Тези съдове могат да придобият нова функция. Ако са от стъкло или порцелан, можете да ги напълните с вода и да сложите цветята директно в тях, а ако са ажурни, поставете на дъното им подходящ прозрачен съд, в който да потопите растенията.
Вариантът е прекрасен за страничните масички или бюфети.
♥ В стари крушки
Супер ефектна идея! Пазете старите, изгорели крушки. Достатъчно е да ги 'изпразните' от съдържанието им (внимавайте като го правите или най-добре помолете някой мъж да Ви свърши тази работа) и да пробиете в ламаринената част две дупки с шило, в които прокарайте тел, месина или здрав конец. Напълнете крушките до половината с вода, сложете красив стрък цвете и ги закачете някъде по Ваше усмотрение.
♥ Съдове, 'облечени' с плат
Старите покривки и пердета могат да Ви свършат чудесна работа за тази цел. С тяхна помощ можете да превърнете в ефектна ваза или саксия всяка грозна кофа или кутия.
♥ В хартиена торбичка
Торбичката може да е както едноцветна, шарена, лъскава, така и от обикновена амбалажна хартия. Сложете в нея буркан с вода, и я пристегнете с подходяща панделка или връв. Потопете избраните от Вас цветя.
Воала!
♥ В малки свещници
Ниските свещници не са предназначени само за свещи. Те могат да се превърнат в кокетни малки вазички, в които да сложите кичесто цвете.
♥ В плетен кош или кошница
В него можете да сложите както споменатите бурканчета и бутилки, така и други прозрачен съд, в който да поставите цветята си.
♥ Вдъхновение от природата
Ще са Ви нужни няколко клонки, които да отрежете на малки клончета с еднакъв размер. Обрамчете с тях ниско бурканче (можете да използвате и лепило) и ги превържете с конопено въже в горната и долната част.
♥ В ниска стъклена купа
В нея можете да сложите декоративни камъчета, кристални топчета, свежа зеленина и красиви цветове.
Имайте предвид, че тази идея изисква допълнение, защото единичният съд, декориран по този начин изглежда не на място. В ролята на добавки можете да използвате купички или други съдинки, в които да сложите елементи от предметите, с които е пълна голямата купа.
♥ С шипки
Плодовете на шипките могат да се превърнат в чудесен помощник при украсяването на прозрачната стъклена ваза. Достатъчно е да я напълните с тях.
♥ В портокал/лимон/грейпфрут
♥ С цитруси
Още една идея за прозрачните стъклени съдове. Нарежете на 'филийки' лайм, лимон или портокал и ги потопете в пълната с вода ваза.
Преимуществата на този тип декорация: цветята издържат по-дълго.
♥ В чаши за уиски
Чудесно приложение на чашите за уиски. Напълнете ги с боб, леща или малки речни камъчета, налейте вода и поставете избраните от Вас цветя.
♥ В чаши за шампанско или широки коктейлни чаши
За да изглеждат красиво, се подбират поне две еднакви по цвят растения, едното от които задължително трябва да е в по-нисък съд.
♥ В прозрачни захарници
♥ Декорация с копчета
Можете да напълните прозрачен стъклен съд с копчета или други малки интересни пластмасови орнаменти. Налейте вода и потопете избраните от Вас цветя. Съобразете се краските на декоративните елементи и растенията да бъдат хармонични.
♥ С царевица
Напълнете прозрачен съд със зърна царевица и поставете жълти цветя. Ако пък имате желание, можете да боядисате зърната в желан от вас цвят (използвайте водонеразтворима боя).
♥ Семпло и красиво
♥ С мъниста
В големите магазини за копчета и шивашки материали можете да намерите дълги нанизи мъниста или различни по големина пластмасови топчета и изкуствени перли. За обрамчването на ниско бурканче, ще Ви трябват около 2 м.
♥ С разноцветни сламки
Идеята е сходна с тази за клонките. Подберете различни по цвят сламки и обрамчете с тях висока чаша. Можете да ги прегънете в горния край или да ги оставите прави. Пристегнете с панделка.
♥ В порцеланова кана
Абонамент за:
Публикации (Atom)