Лекарят бил хитър, пък и не искал да загуби главата си. Той казал:
- Могъщи господарю, аз мога да приготвя елексир, който да ви дари вечна младост, но за тази цел трябва да ми се доставят красиви цветя, който растат много далече на изток, на далечни острови...
- Ще заповядам да ги доставят! - извикал императорът, преди да е изслушал лекаря.
- Да, могъщи! Но има една особеност – трябва да ги откъсне човек с чисто сърце, само тогава цветята ще съхранят вълшебната си сила.
Това накарало императора да се замисли. Той много добре знаел, че нито той самият, нито приближените му са хора с чисти сърца. Дълго мислил и накрая измислил. Заповядал да откарат на островите, където растели чудните цветя, 300 юноши и 300 девойки с чисти сърца.
Така и направили. Качили младите хора на кораб и се отправили на път към островите.
На един от островите открили прекрасното цвете хризантема. Дълго се любували на чудната красота.
Мъдрият лекар, който познавал жестокостта на господаря си, знаел, че императорът ще заподозре измама. Навярно щял да помисли, че те всички са се възползвали от вълшебния елексир, и да ги погуби. Тогава всички решили да не се връщат при него, а да останат по тези земи. Така и сторили – останали и създали нова страна.Това днес е Япония.
И никой днес не мисли дали хризантемите могат да дарят вечна младост, но всички обичат тези цветя и ги отглеждат в домовете си
