ЛЕГЕНДА ЗА ВОДНАТА ЛИЛИЯ

Веднъж Великият Воин решил да остави знак за своите умения и подвизи. Той бил много силен, бърз и ловък. Пуснатите от него стрели летели по-бързо от мълния, човешкото око не можело да проследи полета им. И той замислил да пусне една стрела в небето, като се надявал тя да остане там навеки в памет на неговата сила и ловкост.
- Звезди - обърнал се той към небето, - приемате ли моята стрела сред вас, за да остане тя в небесата в знак на моята ловкост и сила?
- Ако достигнеш до нас, какво пък...Приемаме и ще я оставим сред нас – отговорили Полярната звезда и Вечерницата.
Великият Воин натегнал тетивата на лъка си с всичка сила и пуснал стрелата. Тя се извисила в небето, разрязвайки облаците. Като видели това, двете звезди се спуснали да я ловят. Те летели почти със същата скорост като стрелата на Великия Воин и не обръщали внимание на нищо около себе си. Гонейки стрелата, цепели въздуха, но в един миг се сблъскали една в друга. Небето засияло от искри и елмази, които светнали при удара и се посипали към земята.
Великият Воин бил смаян от гледката, но нещо друго го поразило повече. Всички искри, които падали във водата, се превръщали във великолепни цветя.
- Да! Аз не можех да предвидя такъв изход от всичко това. Цветя! Великолепни цветя, това е много по-добре да оставя след себе си на хората.
И днес в езерата цъфтят водни лилии, спомен за силата и ловкостта на Великия Воин.