И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха:
кои от вас ме гледат с пламък чист,
кои от вас любов ми обещаха?
Те всичките усмихват се към мен.
Те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават, отминават...
Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
очи безбройни,но между тях
до днес не срещнах очи за мен.
Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:
Напразно отминавате сега!
Напразно вий не спирате до мене!
Не ,аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена!
Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни ,а между тях
аз зная греят и две за мен.
Дамян Дамянов
