Често наричат цитрусите плодовете на живота не само заради
вкуса, но и заради полезните качества, които имат. Най-разпространените днес са
портокали, лимони, мандарини, помело, грейпфрут и
лайм. Най-древните пък са помело, мандарина и цитрон, като те са отглеждани
вече над 4000 години. Останалите са се получили от техни кръстоски. Цитрусите
помагат за имунитета и тонуса на организма, използват се за аромати и мазила.
Предполага се, че цитрусите са възникнали в Югоизточна Азия
и по-специално в нейната китайска част. Има и цитруси, появили се по естествен
начин и в по-ново време, като най-характерният например е грейпфрутът. След
откриването на Новия свят от Колумб в Америка се пренасят и цитрусовите плодове
и се създават големи плантации, като дърветата в тях по естествен път се
кръстосват. Така в края на XVIII век за пръв път в Ямайка и Барбадос са открити
грейпфрути. През 30-те години на XIX век английският ботаник Джин Лунан се
объркал и им дал името гроздови плодове, защото мислел, че имат общо с
гроздето. Чак години по-късно, когато тези плодове стават популярни, се
разбира, че всъщност са цитруси. Те са наречени райски плодове, но това понятие
не се възприема.
Латинското им название е Citrus paradisi - райски цитрус.
Предполага се, че грейпфрутът се е получил след естествено кръстосване на
помело и портокал от плантациите в Америка. Дърветата грейпфрути достигат до
15м височина, а плодовете обикновено са от 300 до 600 грама, но се срещат и
гиганти по 6 килограма. Грейпфрутът е богат на витамин С, минерали,
микроелементи и антиоксиданти и има лечебни свойства - помага за усилане на
имунната защита, възпрепятства развитието на ракови, сърдечносъдови
заболявания, а също и срещу остеопороза.
Предполага се, че и портокалът е хибрид, но с много
древен произход. Смята се, че се е получил след кръстосването на помело с
мандарина и това е станало в Индия, Китай или Виетнам. Има два основни вида
портокали - сладък (Citrus sinensis) и горчив (Citrus aurantium), известен още
и като кисел. На санскрит портокал означава още оранжево дърво (naranga), което
е наменование и в много съвременни езици. Наричат го и китайска ябълка. В
Средновековна Европа е имало понятия за горчивия и за сладкия портокал. Арабите
са донесли още през VIII век портокали в Испания - подвид на горчивия портокал.
И до днес се отглежда на Иберийския полуостров и е познат като севилиано.
Сладкият навлиза масово на Стария континент от Португалия и са му викали "плода на
португалците". Оттам идва и българското "портокал", което е
заемка през гръцкото наименование за плода.
Портокалът е любимият плод на персите и след това на
арабите, които го разнасят навсякъде, където се настаняват трайно. Преди това
обаче е бил любим плод на персийците. В Южна Европа персийският портокал, който
е горчив, е бил масово разпространен през XI век, донесен от италиански мореплаватели.
През XV век португалците донасят от Индия сладкия портокал. По време на второто
си пътешествие през 1493г. Христофор Колумб занесъл семена на портокали, лимони
и цитрони в Хаити и Карибите - така цитрусите стигнали и Новия свят.
Португалски, испански, арабски и холандски моряци засаждали цитрусови дървета
по търговските пътища, за да се предпазят от скорбут, тъй като тези плодове
съдържат много витамин С. Във Флорида, известен днес като като щата на
портокалите, те бил изанесени заедно с лимоните през 1513г. от испанския
изследовател Хуан Понсе де Леон (споменат във филма "Карибски пирати:
Изворът на живота").
Валенсия
Най-известният в света сорт портокали за сокове фреш е
"Валенсия". Той стана особено популярен по време на световното
първенство по футбол в Испания през 1982г., когато бе талисманче на шампионата
Наранхито (Портокалче).
Бразилска мутация
Безсемковият портокал се появява след една-единствена
мутация през 1820г. в овощна градина от сладки плодове в манастир в Бразилия.
Мутацията причинява развитието на втори портокал на базата на основния плод.
По-малкият и недоразвит близнак оставя образувание на дъното
на плода, наподобяващо човешки пъп. Мутацията оставя плода стерилен и
единственият начин за отглеждане на този вид е чрез присаждане на изрезки към
друго цитрусово дърво. Това не позволява смесване на генетичния код и гените на
безсемковия портокал са същите, каквито са били тези на мутиралото в бразилския
манастир дърво.
Помело спасява китайците
Най-древният като отглеждане цитрус е помело, който у нас
навлиза едва през последните години. В Югоизточен Китай и близките страни този
плод се развъжда в плантации вече 4 хиляди години. Обикновено плодовете са с
тежина 1-2 кг. Първоначално този плод е бил само горчив, но днес има кисели и
сладки разновидности. В Китай има държавна програма, в която се твърди, че
помело е спасител на китайския народ от всякакви заболявания и гарант за добро
здраве. Организират се съревнования на трудовите колективи по скоростно
ядене на помело. Дори при голямата епидемия от птичи грип преди няколко години
се е препоръчвало като противодействие чай с помело. За посрещането на всяка
Нова година китайците си подаряват плода като символ на благоденствие и
благополучие.
Унищожител
В Тайланд пък твърдят, че ако в продължение на 3 години се
яде помело всеки ден, астмата и туберкулозата ще си отидат безвъзвратно.
А се смята, че яденето му пет години унищожава рака. Тайландците вярват още, че
ако помело се яде всеки ден за една година, човек става по-добър, отзивчив,
по-общителен и по-голям любовник.
Помелит
Помелит е хибрид между грейпфрут и помело, разработен в
Израел. Известен е, че понижава нивото на кръвния холестерол. Стимулира
дейността на антиоксидантите, предотвратява блокирането на артериите и намалява
риска от сърдечен удар.
Клементина
Клементината е хибрид на мандарина и портокал, създаден в
началото на ХХ век в Алжир от френския мисионер Клемент Родие. Плодовете
напомнят на мандарина, но са по-сладки и ароматни. Едно от предимствата на клементината
е, че се запазва доста по-дълго от мандарините.
Мандарината е кръстена на чиновник
Мандарините са кръстени на висши китайски чиновници и
названието е минало през португалски - Mandarin, което означава министър или
командир. Този плод се отглежда от древни времена в Китай и Виетнам, после и в
останалата част на субтропичните райони на Азия. В Европа обаче пристига масово
чак в началото на XIX век.
Сатсума
Сатсума е с тънка кора, мека сърцевина и жълто-оранжев цвят.
Естествената й родина е Китай, но в Европа е известна чрез Япония, откъдето
идва и името й. Иначе я наричат безсемкова мандарина. В древни времена плодът е
пренесен в Япония и там е отглеждан. Повечето съвременни плантации в Китай
обаче използват японския вариант на сатсумата. Плодът е сладък, с размери на
мандарина и обикновено не съдържа семки. Кората му е тънка и особено нежна,
което го прави труден за складиране и транспорт. По вкус наподобява мандарина,
но е една идея по-сладък.
Лимонът е хибрид
Лимонът произлиза от Индия и Китай, предполага се, че е
хибрид между бергамот и цитрон (макар д аима твърдения, че самият бергамот е
хибрид между горчив портокал и лимон). В Южна и Югоизточна Азия е използван
като антисептично средство и антидот на редица отрови. Лимоните навлизат в
Европа през I в. сл. Хр. чрез Римската империя, но масово ги култивират едва от
XV в. пак в Италия. Заради високото съдържание на витамин С плодът е използван
в миналото от арабските, а от XII век и от европейските мореплаватели - заедно
с лука той е бил единственото познато лекарство срещу скорбут.
Цитронът е най-голям
Най-големите цитрусови плодове по правило са на цитрона. На
дължина достигат до 40 см, а в диаметър - до 30. Цитронът не се използва
директно за храна, а само като подправка в сладкарски есенции, също в
парфюмерията и кожарството. Използва се и при ритуали в юдаизма.
В Китай и Япония пък се отглежда разновидност,
известна като Пръстите на Буда - плодът е разделен на няколко части,
наподобяващи пръсти.
Лайм
Лаймът е познат като зелен лимон или лимета. Сокът му се
използва в много питиета - със и без алкохол. Смята се за особено подходящ за
коктейлите джин с тоник, "Маргарита", "Мохито" и "Куба
Либре". Използването на изсушени зелени лимони като аромат е типично за
персийската кухня, но също и за напитката "Спрайт".
Бергамот
Бергамотът е малък цитрусов плод, който расте на ниски
дървета. Плодовете му се събират от ноември до март. 90% от световното
производство на бергамот е в Калабрия. Плодът е символ на тази италианска
област и на град Реджо ди Калабрия. От бергамот се извлича масло, от което се
прави чай "Ърл Грей". Английският граф Чарлз Грей (1764-1845) е бил
британски премиер през 30-те години на XIX век. Той е обичал да пие черен
чай, напоен с аромат на бергамот. Въпреки че е премиерът, подписал закона за
премахване на робството в цялата Британска империя, днес го свързват почти само
с чая.
